Съдбата на града, в който сме родени
или живеем, всякога трябва
да ни интересува, да е близка до
нашето сърце и душа, защото
неговата съдба–това е нашата съдба
… Паметниците на старата
материална и духовна култура се
рушат, старите хора си отиват по
реда и следите от миналото
изчезват завинаги от нас, а върху
старото се гради новото…”
Проф. Иван Батаклиев
Пaзарджик е областен град в Южна България, административен център на община Пазарджик и на област Пазарджик. Намира се на 37 km западно от Пловдив и на 112 km югоизточно от София. Лежи на двата бряга на река Марица в западната част на Горнотракийската низина и е вторият най-важен културен и административен център в Южна Централна България. Па̀зарджик е областен град в Южна България, административен център на община Пазарджик и на област Пазарджик. Намира се на 37 km западно от Пловдив и на 112 km югоизточно от София. Лежи на двата бряга на река Марица в западната част на Горнотракийската низина и е вторият най-важен културен и административен център в Южна Централна България.
През южния край на Пазарджик протича една от главните водни артерии на България – р. Марица.
На 2 km западно от града в Марица се влива река Тополница, която в турско време има ръкави и в самия град. Още тогава се оформя напоителният канал Паша-арк, който и днес минава през града. Недалеч от Пазарджик в Марица се вливат и реките Луда Яна и Чепинска река.
Пазарджик е основан през 1485 г. като важна станция на главния път през Балканския полуостров – Виа Милитарис, от Белград през Траянови врата за Цариград. Тази станция в турско време се свързва с Босненския или Адриатическия път, който идва откъм запад, през Северна Македония – Кюстендил – Самоков – Моминоклисурския проход. От Пазарджик започва и водният път по Марица. Така градът се оформя като важен кръстопът в най-западната част на Горнотракийската низина.
Пазарджик е измежду градовете, които вземат най-активно участие във Възраждането ни. Възраждането на града започва в началото на последната четвърт на 18 век, когато за епископ на Пазарджик е пратен българинът Дионисий Агатоникийски, родом от пазарджишкото село Меликадъново.
През 1862 г. се основава читалище „Виделина“ („видело“ е архаичната форма на „светло“), а през 1870 г. и женско дружество „Просвета“
Кочо Честименски е родом от пазарджишкото село Динката. През 1869 г. Васил Левски основава революционен комитет в Пазарджик с председател Георги Консулов. На 4 февруари 1876 г. тук Бенковски основава революционен комитет с председател Яков Матакиев. Представител на Пазарджик в Оборище е учителят Иван Соколов, бивш участник в Легията в Белград.
Пазарджик е освободен от Западния руски отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко на 14 януари 1878 г. (нов стил). Благодарение на арменеца Ованес Съваджъян турското командване не успява да изпълни коварния си и чудовищен план – да запали града и унищожи българското му население, преди да се оттегли.
След Освобождението
Турците напускат завинаги Пазарджик, оставяйки след себе си един полуразрушен град, недоимък и глад сред населението.
На 20 януари 1878 г. по нареждане на руския комендант се провеждат избори чрез тайно гласоподаване за временна градска управа. Първи временен кмет на Пазарджик и почетен гражданин на града е Ованес Соваджъян. За председател е избран местният учител Иван Чунчев. Константин Величков става председател на административния съвет. В града е уреден руско-български клуб, който се занимава с просветна дейност.
Според административното устройство на Източна Румелия, Пазарджик е център на департамент (област). Той включва в границите си околиите Пазарджишка, Панагюрска, Пещерска и Ихтиманска. Начело на департамента стои префект. Първия префект на Татарпазарджишкия департамент е Георги Бинев от Стара Загора, виден възрожденски деец и революционер, един от най-просветените българи по това време.
На 7 октомври 1879 г. са проведени първите избори за депутати в Областното събрание. С голям ентусиазъм са избрани Константин Величков, Яков Матакиев, свещеник Георги Тилев и др. От този момент започва политическата дейност на най-бележития гражданин на Пазарджик – Константин Величков.
И след Освобождението Пазарджик си остава град на ориза, виното, конопа, тютюна и зеленчуковите градини. Плодородните чалтъшки земи в поречието на р. Марица и Тополница, някога притежание на турски чифликчии, стават собственост на богати пазарджиклии.
Според първото преброяване, проведено в България след влизането на страната в ЕС през 2011 г., за първи път запитваните имаха възможност да отговорят доброволно на въпросите за етническа и религиозна принадлежност, както и за майчин език. Така в Пазарджик на въпроса за етническата принадлежност отговарят само 66 397 души, 57 332 от тях се определят като българи, 4822 като турци, 3423 като роми и 325 посочват, че имат друга етническа принадлежност (арменците и др.).[9] Циганското население, вкл. определящите се като турци и роми е концентрирано в двете цигански махали на града – в кв. „Изток“ и в Пич маала.
Вероизповедание
„Свето Успение Богородично“ (1837)
В града преобладава християнското население от източноправославната група. Катедралната църква на града „Успение Богородично“, построена в 1836 – 1837 г. Любопитно е, че това е най-голямата възрожденска църква в България.Част от циганите са християни, а други мюсюлмани, като немалко от тях променят през годините изповеданието и идентичността си.
Други християнски храмове:
• Храм „Св. Петка“ от 1852 г.
• Храм „Св. Архангел Михаил“, построен през 1860 г.
• Храм „Св. Преображение“, изграден през 1862 г.
• Храм „Св. св. Кирил и Методий“, изграден през 1872 г.
• Храм „Св. св. Константин и Елена“, изграден през 1873 г.
• Храм „Св. Георги Победоносец“, най-новият храм, втори по големина храм .
Не са малко и общностите на другите видове християнство – петдесятна църква, особено силно застъпена сред ромското население и адвентна църква, както и общността на арменската апостолическа църква, чийто църковен имот (църква, училище, пристройки, красив калдъръмен двор и масивна ограда с голяма порта) просъществува до 1969 г., когато са унищожени заради строителството на нова градска автогара. Конгрешанската църква, днес част от Съюза на евангелските съборни църкви, е създадена през 1886 година.
След дълги години на 14 май 2005 г. днешните арменци правят първа копка на нов миникомплекс – Арменски духовно-културен дом „Сурп Степаннос – Ованес Съваджъян“. Същинският строеж започва на 4 юли 2005 г. и продължава да се изгражда поетапно с помощта на волни дарения от арменци, българи и малки помощи от Диаспората. В началото на 2011 г. изцяло е завършен грубият строеж на църквата.
В Пазарджик има и мюсюлмани и евреи, които имат храмове – „Куршум джамия“, малката и голямата синагога.
Култура и забележителности
Старата поща и часовниковата кула
Втората часовникова кула в града, бивша римска църква
• В Пазарджик се намират следните забележителности от 100 национални туристически обекта на Български туристически съюз:
• Катедрална църква „Свето Успение Богородично“,
• Регионален исторически музей - Пазарджик
• Художествена галерия „Станислав Доспевски”
• Къща музей „Станислав Доспевски“,
• ,Старата поща с часовниковата кула, пл. „Константин Величков“
Драматично-куклен театър „Константин Величков“
• Етнографска експозиция на Регионален исторически музей,
• Къща музей „Константин Величков“,
• Парк-остров „Свобода“ (известен, като „Острова“)
• Часовникова кула
• Библиотека „Никола Фурнаджиев“
• Читалище „Виделина“
• Читалище „Христо Ботев“
Къща музей”Константин Величков”
Етнографски музей.
Парк „Острова на свободата”
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%BA